История

Още през 1879 г. в село Орманлия се създава начално училище. Първата училищна сграда, където се е  извършва обучението на учениците в отделенията, е голяма къща собственост на богат турчин, преселил се след освобождението в Турция.

 

Първият учител в началното училище е Стоян Трифонов (даскал Тано). Броят на учениците нараства, създават се три отделения, поради което се налага да се наемат още учители. Това са даскал Генко и даскал Дамян. Издръжката на училището и на учителите е изцяло от средства събирани от населението. В края на всяка учебна година се полагат годишни изпити, на които присъстват и родителите на децата. Интересът към училището и знанието става толкова голям, че към 1898 г. училището се посещава от над 100 деца. Това налага част от занятията да се провеждат в частни къщи  - къщата на Михалаки Стоименов, къщата на Ноче Делев, дори в старата механа на Стоян Бонев.

 

Поради липса на достатъчно средства в общината, строителството на сграда за ново училище започва през 1907 г. Главен майстор е Марто Костов (от с. Новоселци, дядо на учителката Станка Благоева). Населението взима активно участие в осигуряването на дървен материал, камъни и вар. Сграда на началното училище е построена в двора на старата турска къща, използвана до този момент за училище. Строителството продължава три години и през 1910 г. е завършено, приема името „Иван Вазов”. Назначени са  учители с гимназиално и специално образование.

 

По-известни учители, оставили трайна следа в народната памет от този период са Игнат Чуков, баща на дългогодишната учителка Цветана Петкова и Златко Сотиров, дядо на известния учител Трайко Сотиров. Главен учител (директор) на училището става Георги Иванов Джоров, ползващ се с голям авторитет сред населението, с дългогодишна учителска практика и активно участие в обществения живот на селото. Учебните занятия в начално училище „Иван Вазов” продължават до 1937 г., след което сградата на училището е преустроена на Здравна служба.

 

През 1921 г. с приемане на  Закона за народното просвещение, е въведено и задължителното обучение на всички деца до 14 годишна възраст. Поради тези причини Община Орманлия взима решение в селото да се открие прогимназия. В прогимназията са назначени учители и от други населени места. По-известни учители са Боне Антонов и Йорданка Бонева. Главен учител (директор) на прогимназията е Димитър Василев, от гр. Ихтиман. Учебните занятия продължават до 1934 г., след което прогимназията се премества в новата сграда на Основно училище „Христо Ботев”.

 

През 1931 г. Общинският съвет на селото взима решение да се построи нова училищна сграда. Избрано е общинско място в западната част на селото. Мястото  е много ниско, което налага да се превозят хиляди кубика пръст за насипването му. Строителството започва през 1931 г. и завършва през 1934 г. Училището приема  името „Христо Ботев” и е открито тържествено на 15.09.1934 г. В същата година, с административен акт МЗ № 2820/обн.14.08.1934 г. село Орманлия се преименува на село Лесново.

 

По-известни учители за периода преди Втората световна война са: Иван Узунов, Христо Славейков и Милка Славейкова. Директор на училището е Кръстьо Петров от гр. София.

 

През учебната 1938/1939 г., обучението на учениците е организирано в четири отделения за началното обучение и три класа за прогимназиалното обучение. 

 

През 1947 г., по време на бригадирското движение, се реконструира вторият етаж на училището и част от покрива. По същото време се огражда и училищният двор с тухли, произведени в тухларната на ТКЗС. През този период по-известни учители са Петър Манолов, Василка Палева, Цветана Петкова и Петра Видулова.

 

През 1960 г. в село Лесново се открива земеделско училище (за деца след осми клас), като учебните занятия се водят в основното училище, с което то придобива неофициален статут и на гимназия. Земеделското училище функционира до 1970 г. През 60-те години в училището се построява и работилница за провеждане на практически часове по трудово обучение.

 

През 70-те години министерството на образованието прави няколко реформи на учебната програма. Тя става единна за всички училища в държавата, а учебниците напълно безплатни. През този период в училището се създава духов оркестър от учителката Станка Благоева. Дългогодишни учители през този период са Трайко Сотиров, Станка Благоева, Мария Иванова, Цветана Шентова, Иван Шентов, Ангелина Мечкарова, Цветана Миловска, Тодора Трифонова, предучилищната учителка Василка Манолова и дружинната ръководителка Цанка Михайлова. Директори на училището последователно са Василка Палева и Васил Цветков.

 

През 1986 г. Общинският съвет в гр. Елин Пелин взима решение за разширяване на училището и трансформирането му в средно общообразователно училище (СОУ). Предвидено е в новото крило да има кухня и столова, а в старата част да се изгради парокотелно помещение с парна инсталация за отопление за цялото училище. През 1989 г. новото крило на училището е завършено.

 

През учебната 1995/1996 г., обучението се организира в четири класа за началното обучение и четири класа за прогимназиалното обучение (от 1-ви до 8-ми клас). 

 

С навлизането в новото хилядолетие, училище „Христо Ботев” е поставено пред нови предизвикателства. Престижът на учителската професия в цялата държава е занижен, но въпреки това, нивото на обучение и грижите за децата в училище „Христо Ботев” остават на ниво, благодарение на добрите традиции, градени през годините и благодарение на грижите и на усилията на учителите.

 

През учебната 2019/2020 г., обучението е организирано в четири класа за началното обучение и три класа за прогимназиалното обучение (от 1-ви до 7-ми клас).